Все повече научни проучвания доказват, че физическата активност и упражненията могат да помогнат за регулирането на хормоните на стреса, както и да освободят невротрансмитери, които подобряват настроението.
Упражненията могат да повлияят за регулиране симптомите на депресия, тревожност и хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието (ХРНВ, ADHD).
Много често когато мислим за фитнес и спорт ние виждаме само подобряването на нашата физическа сила, мускулна маса и издръжливост, изграждането на по-добър телесен релеф, намаляването на риска от някои сърдечно-съдови заболявания и други.
Не трябва да забравяме обаче, че спортуването е изключително полезно и за нервната ни система.
Как спортуването подпомага нервната система?
Има няколко начина по които физическата активност подобрява настроението и паметта, намалява негативните мисли и възстановява самочувствието.
Начин #1: Чрез отделяне на ендорфини и ендоканабиноиди (runner’s high или еуфорията на бегача).
Това са невротрансмитери, които се произвеждат естествено от организма.
Ендорфините се освобождават в отговор на различни стимули, включително физическа активност, секс, хранене и слушане на музика.
Подобно на опиатите, ендорфините намаляват стреса и усещането за болка и подобряват настроението и съня, водейки до лека еуфория.
Дълги години ендорфините се смятаха за основните хормони, причиняващи т.нар. Runner’s high синдром – състояние при което човек се чувства особено добре психически след тренировка. [1]
Нови проучвания показват ролята и на още един клас невротрансмитери, наречени ендоканабиноиди.
За разлика от ендорфините, те се произвеждат от много повече различни клетки от цялото тяло и се свързват с други рецептори.
Именно това е и причината за сравнително силния и продължителен положителен ефект след тренировка – тъй като едновременно са засегнати две различни, напълно независими сигнални пътеки в ЦНС. [2]
Както сигурно се досещате от името, канабиноидите засягат именно семейството рецептори, което се засяга и при консумация на канабис. На това се дължи и техният не толкова еуфоричен, а по-скоро отпускащ и успокояващ ефект.
Начин #2: Чрез отделяне на допамин
Друг важен невротрансмитер, свързан с упражненията, е допаминът.
Хормонът играе важна роля за това как изпитвате удоволствие. Той е отговорен и за други процеси в тялото ви, като например регулирането на сърдечния ритъм, цикъла на съня, настроението, вниманието, мотивацията, паметта, ученето (концентрацията) и усещането за болка. [3]
Начин #3: Чрез подобряване на невропластичността
Невропластичността е способността на мозъка и нервната система да променят дейността си в отговор на вътрешни или външни стимули. Това играе огромна роля при усвояването на нови умения, дейности, езици. [5]
Някои изследвания сочат, че физическите упражнения могат да насърчат невропластичността чрез увеличаване на определени сигнални фактори, както и да забавят развитието на невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер. [6]
Начин #4: Чрез увеличаване притока на кислород към мозъка
По време на тренировка, сърцето увеличава честотата на изпомпванията, за да може да задоволи нуждите на цялото тяло от кислород и хранителни вещества.
Съответно до мозъка също достига повече и по-често кръв, доставяща кислород.
Това води до определени промени в кръвоносните съдове на мозъка, което спомага за потенциални подобрения в изпълнителните функции, които включват памет, креативно мислене и самоконтрол [7].
В проучване от 2021 г., проведено при 48 възрастни с леки когнитивни нарушения, изследователите разглеждат въздействието на упражненията върху притока на кръв към главния мозък. Това е най-голямата част на мозъка и отговаря за по-висшите интелектуални функции, сетивните сигнали и двигателната активност. [8]
Те установяват, че едногодишна програма с умерени до интензивни физически упражнения увеличава мозъчния кръвопоток и намалява риска от по-нататъшно влошаване на когнитивните способности.
Това предполага, че редовната физическа активност може да подобри притока на кръв към важни части на мозъка, което от своя страна намалява риска от здравни проблеми.
Примери са състояния свързани с влошаване на когнитивните способности, като болестта на Алцхаймер и инсулт. [9]
Какви са ползите от спортуването за нашата психика?
След като подробно разгледахме биохимичните методи за въздействие, включващи невротрансмитерите допамин, ендорфин и ендоканабиноиди, сега е време да обсъдим какви са практическите ползи от спорта върху психиката ни.
Полза #1: Понижава стреса
След като научихте за невротрансмитерите, едва ли ви изненадва фактът, че редовните физически упражнения се смятат за мощно средство за облекчаване на стреса.
Може би дори сами сте се убедили в това от първо лице. Например, когато сте се прибрали у дома след много напрегнат работен ден и сте решили да отидете във фитнеса, и изведнъж почувствате облекчение.
Експерименти показват, че физическите упражнения намаляват стреса, като понижават нивата на хормоните, свързани с него, като кортизол и адреналин. [10] При други проучвания е доказано, че редовните физически упражнения също така осигуряват устойчивост към различни стресови фактори. [11]
С други думи, физическите упражнения не просто ви помагат да се справите със стреса – те могат да ви помогнат да предотвратите стреса като цяло.
Проучване от 2015 г., проведено върху извадка от висококвалифицирани млади мъже със заседнал начин на живот, установява, че тези, които са извършвали 30 минути упражнения с умерена интензивност, са били много по-устойчиви на остър стресов фактор, отколкото тези, които не са правили упражнения. [12]
Следователно тези, които спортуват, може да са в състояние да се справят по-добре с обичайните стресови фактори, а това би могло да подобри цялостното им качество на живот.
Полза #2: Подобрява самочувствието
Друга полза за психичното здраве, тясно свързана с физическите упражнения, е подобряването на положителния личен имидж и самочувствието. [13] Няколко проучвания са установили, че редовните физически упражнения могат да допринесат за подобряване на образа на тялото и по-добро самочувствие.
Следователно физическата активност може да бъде чудесен начин да повишите самочувствието си и да се чувствате добре в тялото си. [14]
Полза #3: Подобрява настроението и ви прави по-щастливи
Друга положителна полза за психичното здраве от упражненията е техният ефект върху цялостното ви настроение.
Няколко проучвания показват, че редовното извършване на физическа активност е свързано с по-положително настроение и намаляване на негативните мисли. [15] Често физическата активност е силно препоръчителна при хора с депресивни и тревожни разстройства.
Така че, ако се чувствате по сходен начин, може би само една тренировка ви дели от това да имате по-позитивен поглед върху нещата и да преодолеете чувството на депресия.
Полза #4: Подобрява качеството на съня
Един от често пренебрегваните фактори за поддържане на добро психично здраве е качеството на вашия сън през нощта. Въпреки че много фактори влияят върху него, нивото на физическа активност изглежда е особено важно.
Преглед на 34 проучвания от 2017 г. стига до заключението, че физическите упражнения, независимо от вида им, могат да подобрят ефективността и продължителността на съня. [16] Нещо повече, физическите упражнения могат да скъсят времето, което ви е необходимо, за да заспите. [17]
Ето защо, ако ви е трудно да си осигурите достатъчно качествен сън, включването на редовни физически упражнения ще ви донесе големи ползи.
Полза #5: Подпомага паметта и мисленето
В допълнение към многобройните положителни ефекти върху психичното здраве, физическите упражнения могат да повлияят положително на мисленето и паметта ви. [18]
Изследванията сочат, че редовните упражнения могат да повишат яснотата на ума и да подобрят работната памет и обхвата на вниманието.
Освен това е доказано, че физическите упражнения спомагат за намаляване на когнитивния упадък при възрастни хора. [19]
Въпреки че редовните физически упражнения могат да осигурят няколко общи ползи за психичното здраве, те могат да помогнат и за облекчаване на симптомите на някои специфични психични състояния.
Упражнения при депресия
Депресията е често срещано психично заболяване в световен мащаб, като около 5 % от възрастното население на планетата страда от нея в различна степен. [20]
Основните симптоми са:
- депресивно настроение
- загуба на интерес към дейности, които преди са били приятни
- ниска самооценка
- смущения в съня
- крайни мисли
Многократно е доказано, че редовните физически упражнения помагат за справяне със симптомите на депресия, като най-значимите ползи са по-висока самооценка, по-добро удовлетворение от живота и по-малко негативни мисли. [21]
Подробен преглед на изследванията от 2018 г. установява, че по-специално аеробните упражнения могат да имат антидепресивен ефект. [22]
Упражненията могат да намалят депресивните мисли чрез повишаване на нивата на мозъчния невротрофичен фактор – важен протеин в мозъка, който отговаря за обучението и растежа на клетките.
Въпреки че аеробните упражнения са доказано полезни за намаляване на симптомите на депресия, всеки вид упражнения – от бягане до игра на баскетбол или вдигане на тежести – са полезни.
Физическа активност при ХРНВ (ADHD): Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност
ХРНВ е често срещано психично заболяване, особено при по-младите.
Хората с това заболяване могат да изпитват трудности с вниманието, импулсивно поведение и свръхактивност. Причината е дисбаланс на невротрансмитерите в мозъка, предимно на допамина. [23]
Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност често се лекува с медикаменти за насърчаване на концентрацията и намаляване на импулсивното поведение, но изследванията показват, че физическите упражнения могат да бъдат отлично допълващо лечение на ADHD.
По-конкретно, доказано е, че физическите упражнения спомагат за регулиране на нивата на допамин в мозъка, подобряват изпълнителните функции и вниманието при деца и възрастни с ХРНВ. [24]
Въпреки че в повечето проучвания се използват аеробни упражнения при интервенции за лечение на синдрома на дефицит на вниманието, важно е да включите комбинация от аеробни (кардио) и съпротивителни тренировки в рутинните си упражнения, за да увеличите ползите за здравето. [25]
Спорт и тревожни разстройства
Макар че всеки от нас може да се чувства тревожен понякога, генерализираното тревожно разстройство (ГТР) се определя като прекомерна тревожност или безпокойство през повечето дни в продължение на поне 6 месеца. [26]
Някои от най-честите симптоми на ГТР са:
- безпокойство
- умора
- раздразнителност
- безсъние
Обикновено, методите за лечение са медикаменти, когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) и медитация. Въпреки това в днешно време все повече и повече се препоръчва физическа активност като допълнение към цялостното лечение.
Всъщност, според преглед на изследванията от 2018 г., упражненията са жизнеспособен метод за лечение на тревожно разстройство и се стига до заключението, че упражненията с по-висока интензивност са по-полезни от режимите с по-ниска интензивност. [27] Колкото по-интензивен и ангажиращ е даден спорт, толкова по-добре се влияят пациентите от него (стига да е в рамките на безопасното).
Физическата активност е особено полезна и за други типове тревожни разстройства като паническото разстройство, особено ако е съпътствано с психосоматични прояви. Редовните тренировки повлияват добре честото сърцебиене, което изпитват тези пациенти и подобряват издръжливостта им по време на паник атаки.
Следователно редовните физически упражнения изглеждат жизнеспособна алтернативна възможност за лечение на тревожно разстройство в комбинация с предписаните лекарства.
Важно е да отбележим, че някои спортове са отборни или включват социални дейности. Взаимодействието с други хора е много благоприятно за повечето хора с тревожност и има положителен ефект в дългосрочен план.
Биполярно разстройство
Биполярното афективно разстройство (БАР) е състояние на психичното здраве, което причинява необичайни промени в настроението и енергийните нива, влияе на способността ви да се концентрирате и може да повлияе на способността ви да изпълнявате ежедневни задачи.
Това състояние обикновено се характеризира с епизоди на депресия и мания, въпреки че в някои случаи симптомите са смесени. [28]
Традиционните методи на лечение включват стабилизиращи настроението или антипсихотични лекарства и психотерапия.
В допълнение към традиционните методи на лечение е доказано, че физическите упражнения помагат за справяне със симптомите на биполярното разстройство. Конкретно при БАР механизмът на въздействие от страна на физическите упражнения е подобен при този на депресията.
Въпреки това, спортът помага и във фазата на мания, тъй като хората тогава са хиперактивни и ако използват тази енергия за спорт е по-малко вероятно да си навредят.
Високоинтензивните тренировки (напр. HIIT) са много подходящи, тъй като са изморителни и натоварват силно тялото. Хора, изпитващи продължителни маниакални епизоди е добре да обсъдят спортуването си с медицинско лице, тъй като има риск да доведе до силно изтощение.
Много от лекарствата (най-често от класа на антипсихотиците), които обикновено се предписват при биполярно разстройство, посочват наддаването на тегло като страничен ефект. Редовните физически упражнения също могат да помогнат за ограничаване на този ефект или поне да редуцират вредните последици от него. [30]
Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)
ОКР е състояние, което може да причини неконтролируеми повтарящи се натрапливи мисли (обсесии), създаващи усещането, че е нужно да бъде извършено конкретно действие (компулсия).
Това се превръща в омагьосан кръг от обсесивна мисъл и последваща компулсия, повтарящи се до безкрай. [31]
В зависимост от тежестта си това разстройство може да засегне всички аспекти на живота, включително работата, училището и домашния живот. Доста често срещано е във всички възрастови групи, вкл. и при деца.
Най-честият подход за лечение е медикаментозно лечение – антидепресанти в съчетание с когнитивно-поведенческа терапия, вид психотерапия, която е насочена към специфични поведения.
Все по-популярен и успешен алтернативен метод за лечение на ОКР е програма с упражнения, подбрани по нуждата на пациента.
В проучване от 2017 г., проведено при 56 възрастни с ОКР, изследователите отбелязват значително намаляване на симптомите на ОКР след 12-седмична програма за аеробни упражнения.
Освен това те установяват намаляване на чувството на тревожност и депресия – два други симптома, често срещани при хората с ОКР. [32]
Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)
Посттравматичното стресово разстройство е състояние, което може да се развие при хора, преживели шокиращо, страшно или опасно събитие.
Хората, страдащи от ПТСР, могат да преживеят ретроспекции, лоши сънища или плашещи мисли, свързани с първоначалното травматично преживяване.
Те могат също така лесно да се стряскат, да се чувстват раздразнителни или да имат проблеми със съня. [33]
ПТСР е обект на множество проучвания от редица високоспециализирани медицински изследователски центрове, особено тези, занимаващи се с военна медицина в САЩ.
Това е така, тъй като много американски войници (ветерани) страдат от ПТСР след като се завърнат от мисия.
Вземайки предвид тяхната отлична физическа подготовка, изследователите препоръчват редовни и интензивни тренировки, по възможност ангажиращи няколко различни вида спорт. [34]
През последните години физическите упражнения се превърнаха в често използван допълнителен подход за лечение и при цивилни пациенти с ПТСР.
Няколко проучвания сочат, че редовната физическа активност може да помогне за намаляване на симптомите на посттравматично стресово разстройство по редица начини, включително:
- намаляване на чувствителността на човека към факторите, водещи до емоционална възбуда
- подобряване на мозъчната функция
- регулиране на нивата на хормоните, свързани със стреса
- насърчаване на невропластичността и подобряване на когницията
Включването на редовни и разнообразни физически упражнения наред с традиционните методи на лечение изглежда изключително полезно за справяне със симптомите на посттравматично стресово разстройство. [35]
Съвети за тренировки при психически проблеми
Независимо дали тепърва започвате да спортувате, или сте опитен спортист, има няколко важни неща, които трябва да имате предвид, когато разработвате рутинната си програма, особено ако живеете със заболяване на психичното здраве.
Някои състояния на психичното здраве могат да затруднят мотивацията за физически упражнения.
Ето защо създаването на стратегия за поддържане на постоянство може да бъде много полезно. Освен това, поддържането на постоянен график за спорт, ще ви помогне и като цяло в живота и ще го направи по-подреден.
Ето основните съвети, които ще ви помогнат да постигнете успех при разработването на рутинни упражнения:
- Намерете най-удобното за вас време на деня. Някои хора тренират сутрин, а други се чувстват най-добре когато спортуват вечер. Ако откриете идеалното време за физическа активност, ще е по-вероятно да се придържате към рутинната си програма. Можете да използвате мобилно приложение или календар, които да Ви напомнят, че е време за тренировка и да Ви позволяват да записвате успехите си.
- Поставете си постижими цели. Създаването на постижими цели е изключително важно за поддържане на мотивацията. Поставяйте си малки цели и празнувайте победите. Отново може да използвате мобилно приложение, което да проследява вашите успехи или да ги споделяте с личен треньор, който да проследява прогреса ви;
- Включете упражнения, които ви харесват. Може да е трудно да запазите мотивацията си за тренировки, ако не харесвате упражненията, които правите. Изберете упражнения, които са ви приятни, карат ви да се чувствате добре, и се опитайте да се забавлявате, докато ги правите.
- Тренирайте с приятел или в група. Тренировките с приятел или в група могат да ви дадат мотивацията и отговорността, от които се нуждаете, за да останете постоянни. Социалната компонента е много важна за доброто психично здраве и винаги е по-добре да има някой с вас. Ако пък няма такава възможност – тогава винаги може да си намерите нов приятел във фитнеса или в залата в която тренирате любимия си спорт.
- Работете с личен треньор. Ако в началото изпитвате затруднения и се колебаете дали този спорт е за вас, консултирайте се с квалифициран фитнес инструктор, който да ви подкрепя по време на упражненията, и да ви даде тласък на мотивацията и дори да ви насърчи да извлечете повече от всяка сесия и да продължите да посещавате тренировъчната зала.
Заключение
Психичните заболявания засягат значителен процент от населението в световен мащаб.
В България те често са пренебрегвани и отхвърляни с лека ръка, дори квалифицирани като измислени заболявания.
Хиляди хора ежедневно изпитват стрес и тревожност, а не искат да посетят специалист, защото се срамуват от стигмата, която за съжаление все още съществува.
Ако сте един от тези хора, опитайте да подобрите психическото си здраве с редовни тренировки и спорт.
Медикаментите и психотерапията са често срещани традиционни методи на лечение, но редовните физически упражнения се оказват обещаващ допълнителен подход към лечението.
Не би ви навредило да добавите няколко тренировки седмично към начините си за справяне със симптомите на заболяването ви.
Упражненията насърчават освобождаването на хормони в мозъка, които могат да допринесат за намаляване на стреса, подобряване на самочувствието, и настроението, както и за по-добро качество на съня, паметта и когнитивните процеси.
По-конкретно, редовните физически упражнения могат да окажат положително въздействие върху много състояния на психичното здраве, включително депресия, ХРНВ, генерализирано тревожно разстройство, биполярно разстройство, ОКР и посттравматично стресово разстройство.
Последователността е важна, когато тренирате с цел подобряване на психичното здраве.
Може да е от полза да си поставите постижими цели, да откриете идеалното време на деня за упражнения, да включите упражнения, които ви харесват, и по възможност да тренирате с приятел или да следвате систематизирана програма за тренировки, изготвена от професионалист.
Не се предавайте в борбата. Медицинско лице може да ви помогне значително, но първата крачка трябва да направите вие.
Спортът е ваш приятел, който изисква малко усилия, а дава много положителни емоции.
Възползвайте се максимално от него и тренирайте редовно.
Препоръка за кратка тренировка в домашни условия.
Препоръка за тренировка за начинаещи във фитнес зала.
======
Източници
1.Chaudhry SR, Kum B. Biochemistry, Endorphin. Nih.gov. Published July 29, 2019. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK470306/
2.Basso JC, Suzuki WA. The Effects of Acute Exercise on Mood, Cognition, Neurophysiology, and Neurochemical Pathways: a Review. Brain Plasticity. 2017;2(2):127-152. doi:https://doi.org/10.3233/bpl-160040
3.Juárez Olguín H, Calderón Guzmán D, Hernández García E, Barragán Mejía G. The role of dopamine and its dysfunction as a consequence of oxidative stress. Oxidative Medicine and Cellular Longevity. 2016;2016(1):1-13. doi:https://doi.org/10.1155/2016/9730467
4.Sonne J, Lopez-Ojeda W. Dopamine. Nih.gov. Published 2019. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK535451/
5.Lin TW, Tsai SF, Kuo YM. Physical Exercise Enhances Neuroplasticity and Delays Alzheimer’s Disease. van Praag H, ed. Brain Plasticity. 2018;4(1):95-110. doi:https://doi.org/10.3233/bpl-180073
6.Fernandes J, Arida RM, Gomez-Pinilla F. Physical exercise as an epigenetic modulator of brain plasticity and cognition. Neuroscience and biobehavioral reviews. 2017;80:443-456. doi:https://doi.org/10.1016/j.neubiorev.2017.06.012
7.Kleinloog JPD, Mensink RP, Ivanov D, Adam JJ, Uludağ K, Joris PJ. Aerobic Exercise Training Improves Cerebral Blood Flow and Executive Function: A Randomized, Controlled Cross-Over Trial in Sedentary Older Men. Frontiers in Aging Neuroscience. 2019;11. doi:https://doi.org/10.3389/fnagi.2019.00333
8.Tomoto T, Liu J, Tseng BY, et al. One-Year Aerobic Exercise Reduced Carotid Arterial Stiffness and Increased Cerebral Blood Flow in Amnestic Mild Cognitive Impairment. Journal of Alzheimer’s disease: JAD. 2021;80(2):841-853. doi:https://doi.org/10.3233/JAD-201456
9.Meng Q, Lin MS, Tzeng I-Shiang. Relationship Between Exercise and Alzheimer’s Disease: A Narrative Literature Review. Frontiers in Neuroscience. 2020;14. doi:https://doi.org/10.3389/fnins.2020.00131
10.Gashi AI, Gontarev S, Zivkovic V, Gjorgovski I, Azemi A. The Effect of Aerobic Physical Activity in Adrenaline Level in White Laboratory Rats. Medical Archives. 2020;74(2):84-89. doi:https://doi.org/10.5455/medarh.2020.74.84-89
11.Tanner MK, Fallon IP, Baratta MV, Greenwood BN. Voluntary exercise enables stress resistance in females. Behavioural Brain Research. 2019;369:111923. doi:https://doi.org/10.1016/j.bbr.2019.111923
12.Zschucke E, Renneberg B, Dimeo F, Wüstenberg T, Ströhle A. The stress-buffering effect of acute exercise: Evidence for HPA axis negative feedback. Psychoneuroendocrinology. 2015;51:414-425. doi:https://doi.org/10.1016/j.psyneuen.2014.10.019
13.Bassett-Gunter R, McEwan D, Kamarhie A. Physical activity and body image among men and boys: A meta-analysis. Body Image. 2017;22:114-128. doi:https://doi.org/10.1016/j.bodyim.2017.06.007
14.Wong MYC, Chung PK, Leung KM. The Relationship Between Physical Activity and Self-Compassion: a Systematic Review and Meta-analysis. Mindfulness. 2020;12. doi:https://doi.org/10.1007/s12671-020-01513-4
15.Heijnen S, Hommel B, Kibele A, Colzato LS. Neuromodulation of Aerobic Exercise—A Review. Frontiers in Psychology. 2016;6(1890). doi:https://doi.org/10.3389/fpsyg.2015.01890
16.Dolezal BA, Neufeld EV, Boland DM, Martin JL, Cooper CB. Interrelationship between Sleep and Exercise: a Systematic Review. Advances in Preventive Medicine. 2017;2017(1364387):1-14. doi:https://doi.org/10.1155/2017/1364387
17.Banno M, Harada Y, Taniguchi M, et al. Exercise can improve sleep quality: a systematic review and meta-analysis. PeerJ. 2018;6:e5172. doi:https://doi.org/10.7717/peerj.5172
18.ERICKSON KI, HILLMAN C, STILLMAN CM, et al. Physical Activity, Cognition, and Brain Outcomes. Medicine & Science in Sports & Exercise. 2019;51(6):1242-1251. doi:https://doi.org/10.1249/mss.0000000000001936
19.Northey JM, Cherbuin N, Pumpa KL, Smee DJ, Rattray B. Exercise interventions for cognitive function in adults older than 50: a systematic review with meta-analysis. British Journal of Sports Medicine. 2018;52(3):154-160. doi:https://doi.org/10.1136/bjsports-2016-096587
20.World Health Organization. Depressive Disorder (Depression). World Health Organisation. Published 2023. https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/depression
21.Schuch FB, Stubbs B. The Role of Exercise in Preventing and Treating Depression. Current Sports Medicine Reports. 2019;18(8):299-304. doi:https://doi.org/10.1249/jsr.0000000000000620
22.Morres ID, Hatzigeorgiadis A, Stathi A, et al. Aerobic exercise for adult patients with major depressive disorder in mental health services: A systematic review and meta-analysis. Depression and Anxiety. 2019;36(1):39-53. doi:https://doi.org/10.1002/da.22842
23.National Institute of Mental Health. Attention-Deficit/Hyperactivity Disorder (ADHD). www.nimh.nih.gov. Published 2014. https://www.nimh.nih.gov/health/statistics/attention-deficit-hyperactivity-disorder-adhd
24.Marques A, Marconcin P, Werneck AO, et al. Bidirectional Association between Physical Activity and Dopamine Across Adulthood—A Systematic Review. Brain Sciences. 2021;11(7):829. doi:https://doi.org/10.3390/brainsci11070829
25.Schroeder EC, Franke WD, Sharp RL, Lee D. Comparative effectiveness of aerobic, resistance, and combined training on cardiovascular disease risk factors: A randomized controlled trial. Atkin SL, ed. PLOS ONE. 2019;14(1):e0210292. doi:https://doi.org/10.1371/journal.pone.0210292
26.National Institute of Mental Health. Anxiety Disorders. National Institute of Mental Health. Published April 2022. https://www.nimh.nih.gov/health/topics/anxiety-disorders
27.Aylett E, Small N, Bower P. Exercise in the treatment of clinical anxiety in general practice – a systematic review and meta-analysis. BMC Health Services Research. 2018;18(1). doi:https://doi.org/10.1186/s12913-018-3313-5
28.National Institute of Mental Health. Bipolar Disorder. National Institute of Mental Health. Published February 2023. https://www.nimh.nih.gov/health/topics/bipolar-disorder
29.Thomson D, Turner A, Lauder S, et al. A brief review of exercise, bipolar disorder, and mechanistic pathways. Frontiers in Psychology. 2015;6(147). doi:https://doi.org/10.3389/fpsyg.2015.00147
30.Mangge H, Bengesser S, Dalkner N, et al. Weight Gain During Treatment of Bipolar Disorder (BD)—Facts and Therapeutic Options. Frontiers in Nutrition. 2019;6. doi:https://doi.org/10.3389/fnut.2019.00076
31.National Institute of Mental Health. NIMH Obsessive-Compulsive Disorder. www.nimh.nih.gov. Published October 2019. https://www.nimh.nih.gov/health/topics/obsessive-compulsive-disorder-ocd
32.Abrantes AM, Brown RA, Strong DR, et al. A pilot randomized controlled trial of aerobic exercise as an adjunct to OCD treatment. General Hospital Psychiatry. 2017;49:51-55. doi:https://doi.org/10.1016/j.genhosppsych.2017.06.010
33.National Institute of Mental Health. Post-Traumatic Stress Disorder. www.nimh.nih.gov. Published 2022. https://www.nimh.nih.gov/health/topics/post-traumatic-stress-disorder-ptsd
34.Pebole MM, Hall KS. Insights Following Implementation of an Exercise Intervention in Older Veterans with PTSD. International Journal of Environmental Research and Public Health. 2019;16(14):2630. doi:https://doi.org/10.3390/ijerph16142630
35.Hegberg NJ, Hayes JP, Hayes SM. Exercise Intervention in PTSD: A Narrative Review and Rationale for Implementation. Frontiers in Psychiatry. 2019;10(10). doi:https://doi.org/10.3389/fpsyt.2019.00133
Задължително прегледайте и:
- Кардио тренировка: Ето какво не знаете, за да имате резултати | Пълен наръчник HIIT/LISS - октомври 20, 2024
- Как Упражнения и Тренировки влияят на Хормоните ни? - октомври 15, 2024
- Овесени ядки – Състав и ползи за здравето, разликата между ядки и трици - октомври 10, 2024
Вашият коментар