Метаболитен синдром (МетС) е комбинация от затлъстяване с други болестни състояния на хомеостазата на мазнините, захарите и белтъчините в организма, която увеличава риска за развитие на сърдечно-съдово заболяване и диабет.[1] МетС е световен проблем и засяга голям брой хора и заболеваемостта нараства с възрастта и наднорменото тегло.[2] Развитите индустриални държави, както и по-бедните страни от третия свят по различни причини изпитват сериозни епидемии от затлъстяване, водещи до МетС. Някои изследвания твърдят, че заболеваемостта в САЩ е повече от 25% от населението.[3] МетС е също познат в литературата под имената Метаболитен Синдром Х, Синдром Х, Синдром на Рийвън и ХАОС (Австралия).
Признаци и симптоми
- Повишена кръвна захар на гладно – над 6.1 ммол/литър.
- Високо кръвно налягане (140/90).
- Централно затлъстяване; също познато като коремно затлъстяване, ябълковидно (мъжки тип) затлъстяване, предимно около пояса и корема.
- Ниски нива на високоплътни липопротеини в кръвта.
- Повишени плазмени триглицериди.
Съпътствуващи симптоми и заболявания
- Повишена урея.
- Затлъстял черен дроб особено придружено от: общо затлъстяване и/или
не-алкохолна чернодробна цироза.
- синдром на поликистозни яйчници (също известен като синдром на Щайн-Левентал, англ. Stein-Leventhal Syndrome)
- Хемохроматоза.
- акантоза (нигриканс) – характерни тъмни петна по кожата (лат. Acanthosis nigricans).
Диагноза
Диагнозата метаболитен синдром се поставя на базата на физиологически и антропометрични параметри и лабораторни изследвания. Също може да се срещне като набор от съпътствуващи диагнози без формално обединение под името МетС. Диабетът от втори тип (характеризиращ се с инсулинова резистентност) и съпътствуван със сърдечно-съдово заболяване е най-типичната презентация на синдрома.
Изследвания на МетС показват, че само инсулиновата резистентност не е достатъчен критерий и потвърждават досегашната практика на съпоставка на пропорциите на талия/ханш, тегло, холестерол и кръвна захар. [1] Главните актуални дефиниции за МетС, са предоставени от Международната федерация по диабета (МФД)[2] и съответно от американската Национална образователна програма (бел. пр.: за понижаване нивата на плазмения) холестерол (НОПХ). Разликата в дефинициите на двете институции е, че МФД изключва от рисковата категория лица с нормални по размер талии и използва регионални настройки за определяне на нормативната долна граница за обиколката на талията, докато НОПХ не се съобразява с географските региони и използва стандартни критерии за категоризиране на рискови талии.
Етиология
Причините за развиване на синдрома са неизвестни. Патофизиологията му е изключително сложна и само частично изяснена. Повечето пациенти са над средна възраст, с голямо надмормено тегло[1], водят застоял живот и са инсулиново резистентни[2]. Измежду основните фактори са: възраст, наследственост, тегло,[3] ниво на физическа активност и свръх калории в храната.
Дебатът днес е дали свръхтеглото или инсулиновата резистентност са причинителите на синдрома или са последствия на по-сериозни нарушения в обмяната на веществата. Обаче, МетС не се наблюдава у пациенти без инсулинова резистентност, но се среща (рядко) у хора с нормално тегло. Редица системни инфламаторни (възпалителни) показатели често са завишени[4], в това число C-реактивен протеин, фибриноген, интерлевкин-6 (ИЛ–6), Фактор за туморна некроза-α (ФТНα) и други. Това е показателно за оксидационен стрес поради множество фактори, измежду които и завишена урейна (пикочна) киселина вследствие консумация на фруктоза.[5][6][7]
Патофизиология
С натрупването на коремни мазнини адипоцитите им отделят в кръвта и повишават плазмените нива на ФТНα, адипонектин[1], плазминогенен активатор инхибитор-1 (ПАИ-1), резистин и други. ФТНα вероятно инициира междуклетъчна комуникация освен чрез възпалителното си действие чрез производството на възпалителни сигнални молекули (цитокини), но и с взаимодействие с ФТНα рецептори, което може да води до инсулинова резистентност. Експеримент с лабораторни плъхове, една трета от консумираните калории, на които идват от захароза (обикновена захар), е предложен като модел за развитие на МетС. Консумираните захари отпърво повишили нивото на плазмените триглицериди, което се отразило върху натрупването на коремни мазнини, а от своя страна това довело до поява на инсулинова резистентност.[2] Прогресията от коремно затлъстяване към завишени нива на ФТНα към инсулинова резистентност има паралели с развитието на човешкия метаболитен синдром.
Превенция и профилактика
Основният прийом за борба с МетС е предотвратяване на заболяването. Това започва с епидемиологично проучване на рискови категории, повсеместно образование за здравословно хранене и физическа активност, национални здравословни почини, профилактични прегледи и консултации, редовно посещение на семейния лекар (нещо което не е много характерно за мъжката половина на населението)[1] и внимателно следене на теглото спрямо ръста.
Първична профилактика (ПП)
ПП се отнася до предотвратяване на появата на рисковите фактори: затлъстяване, неправилно хранене, консумация на много и рафинирани захарни продукти, липсата на физическа активност.
Вторична профилактика (ВП)
ВП касае рискови категории от пациенти със склонности за развитие на заболяването. Целта на вторичната профилактика е да изследва критичните показатели за определяне на морбидността на синдрома и установяване на заболеваемостта.
Третична профилактика
За пациенти с установено заболяване е необходимо да предотвратят по-нататъшни усложнения и вторични заболявания.
Терапия
- Диетотерапия
Най-подходящата диета (режим на хранане) за превенция и лечение на МетС е високо-мазнинното ниско-въглехидратно хранене (ВМ-НВХ). Важно при него е отстраняването от менюто на всички преработени растителни мазнини и драстичното намаляване приема на преработени въглехидрати.
Задължително прегледайте и:
- Топ 10 Йога Упражнения за Начинаещи - септември 19, 2024
- Комплексна програма – Хранителен Режим и Тренировъчна програма - юни 10, 2024
- Физическите упражнения за Психиката: Как спортуването подпомага нервната система? - април 8, 2024
Вашият коментар