Хиалуроновата киселина може да бъде намерена в множество от човешките органи и тъкани – кожа, клапите на сърцето, стъкловидното тяло на окото, ставния хрущял и синовиалната течност, както в съединителната, епителната и нервната тъкан.
Един 70-килограмов човек има приблизително 15 g хиалуронова киселина в тялото си, като 1/3 от нея всеки ден претърпява процеси на дегенерация и ресинтеза. Над 50 % от това съединение се съдържат в кожата.
Хиалуроновата киселина е основен компонент на дълбокия слой на нашата кожа – дермата. Отговорна е за гладкостта на кожата, поради способността си да свързва големи количества водни молекули. Хиалуроновата киселина е в състояние да свърже вода в количество, което представлява от 1000 до 4000-кратна стойност на собственото ѝ тегло. Това е много повече отколкото могат да свържат другите природни или синтетични вещества.
Хиалуроновата киселина в дермата е свързана и с тъканната репарация. Когато кожата е прекомерно изложена на УВ-лъчи, тя се възпалява (слънчев дерматит, слънчево изгаряне). Това понижава продукцията на хиалуроновата киселина от клетките на дермата и повишава дегенерацията ѝ. Хиалуран – дегенерационните продукти след слънчево облъчване обикновено акумулират в кожата.
Хиалуроновата киселина е основният градивен елемент на стъкловидното тяло (витреус) на човешкото око. Последното заема 2/3 от обема на очния булб. Стъкловидното тяло представлява прозрачна гелообразна съединителна тъкан с висок вискозитет, която съдържа малко клетки (хиалоцити и фибробласти), колагенни фибрили и почти изцяло се състои от интерцелуларни структури (молекули на хиалуроновата к-на), обилно наситени с вода.
Със своята ригидност то поддържа формата на очната ябълка, благодарение на еластичността си я предпазва от травмите и на неговата прозрачност се дължи пропускането на 99% от светлината.
Съдържанието на хиалуроновата киселина в стъкловидното тяло нараства с възрастта.
Хиалуроновата киселина е важен структурен компонент на ставния хрущял, където е представена като обвивка около всеки един хондроцит. Когато агрегират, мономерите образуват молекулата в присъствието на т. нар. шарнирен протеини. Агрегатите поглъщат вода и са отговорни за гъвкавостта и еластичността на хрущялите и тяхната резистентност на компресия. Молекулното тегло и размера на агрегатите намалява с възрастта, но количеството им се увеличава.
Хиалуроновата киселина е основна част и на синовиалната течност, където действа като смазващо вещество, метаболитен медиатор и филтър.
Интересна е връзката между хиалуроновата киселина и възпалението – те са в антагонистични взаимоотношения.
Възпалението разрушава хиалуроновата киселина и намалява клетъчната способност за продукцията ѝ.
Докато въведена вътреставно например, хиалуроновата киселина потиска възпалението по няколко механизма – инхибиране на клетъчната пролиферация и адхезия, потискане фагоцитозата и потенциране на антитромбина. Последният инхибира тромбина и по този начин намалява възпалителната реакция при ревматоидния артрит.
От друга страна редица научни съобщения в последните години демонстрират способността на нискомолекулни фрагменти от екстрацелуларния матрикс, компоненти на хиалуроновата киселина да повишат възпалителната активност.
Необходимо е да се отбележи, че по-дългите фрагменти от молекулата на хиалуроновата киселина (по-високомолекулните) нямат такива способности, напротив – те действат противовъзпалително.
Синтез на хуалуронова киселина
Синтезата на хиалуроновата киселина с търговска цел е възможна от гребен на петел, витреус от телешки очи, пилешки хрущял и чрез микробна ферментация.
В миналото, поради голямото ѝ молекулно тегло, абсорбцията на хиалуроновата киселина в гастро-интестиналния тракт е била невъзможна.
Днес, с развитието на ензимните технологии е възможно получаването на по-нискомолекулни полимери на съединението. Това позволява лесна абсорбция на хиалуроновата киселина, когато тя се приема през устата.
Препаратите за поддържане на кожата (кремове, лосиони и таблетки), съдържащи хиалуронова киселина, повишават съдържанието на влага в повърхностните слоеве на кожата. Те снабдяват зрялата и суха кожа трайно с вода, водят до изглаждане на кожната повърхност и укрепват съпротивителните сили на кожата.
Недостатъци на хиалуроновата киселина
Недостатъците на хиалуроновата киселина са малко, поради факта, че тя е естествено вещество в човешкото тяло. Те са свързани с начина на приложение и трайността ѝ. Като дермален филър хиалуроновата киселина има временно действие и е необходимо непрекъснатото ѝ приложение. Има трайност малко над година и е необходимо подновяването на филърите за запазване на ефекта им.
Външното приложение чрез различни козметични продукти също дава добри резултати, но по-бавни и не напълно предвидими. Ефектът не може да се сравни с този, при инжекционно приложение.
Инжекционното приложение на хиалуроновата киселина има някои контраиндикации (противопоказания). Нарушенията на съсирването на кръвта могат да доведат до хематоми (кръвоизливи по кожата), синини, трудно зарастващи малки ранички и др. По същия начин действа и приемът на антикоагуланти (лекарства, които възпрепятстват съсирването на кръвта). Инфекциозните заболявания с различна етиология трябва да бъдат открити и лекувани преди приложението на филър, както и различни кожни заболявания.
По време на бременност и в период на кърмене не се прилага инжекционен филър, въпреки че няма конкретни доказателства за вредата на хиалуроновата киселина по време на този период.
При възпалителни образования на лицето и проблеми със съединителната тъкан не се прилага инжекционно хиалуронова киселина, тъй като може да се наблюдават нежелани усложнения и непредвиден ефект. При цикатрикси (белези) по лицето от травми е необходимо да се направят допълнителни изследвания на слоевете на кожата, за да се избере най-подходящата манипулация. Онкологичните заболявания са абсолютно противопоказание за поставянето на филър.
При индивидуална непоносимост към прилагани лекарства трябва да се внимава с конкретните съставки на избрания филър. Необходимо е да се направят тестове преди предприемане на процедурата. Също така при други козметични процедури (по-рано въведен ботокс, пилинг) е необходимо да бъде предупреден специалистът, който ще извърши манипулацията. Периодът между инжектирането с хиалуронова киселина и пилинга не трябва да е по – малко от 2 седмици.
Важно е да се използват филъри от една марка, или такива, чиято съвместимост е сигурна, за да не се получават реакции, свързани с различия в състава на използваните хиалуронови филъри. Противопоказания за прием на хиалуронова киселина на капсули са бременност и кърмене, онкозаболявания и индивидуална непоносимост.
[products ids=“16912″]
Вашият коментар